В Етнографски и занаятчийски център „Сопотски еснафъ“ се провеждат демонстрации на различни занаяти при допълнително заплащане и предварителна заявка по телефон или имейл.
Демонстрация на занаяти:
Телефони:
Миниатюрна
гравюра и инкрустации върху дърво и метал

В
Етнографски и занаятчийски център „Сопотски еснафъ“ се показват
уникални за България демонстрации на занаяти – миниатюрна гравюра и инкрустации
върху дърво и метал под вещото ръководство на майстор Евгени Димов.
Комбинирането на
тези няколко занаята той прилага предимно в:
·
Производство и художествена украса на различни по вид
и приложения ножове, чиито остриета са от висококачествена неръждаема стомана
·
Изработка и украса на дървени ергономични ръкохватки
на пистолети и револвери
·
Украса на ловни приклади, включваща както флорални
орнаменти, така и ловни сцени
·
Производство и украса на кутии за бижута, настолни
дърворезбени икони
Дървесината,
която майсторът използва е предимно орех, круша, чимшир. Инкрустациите се
правят от цветни и драгоценни метали.
Ковачество

Ковачеството
е един от старите занаяти за град Сопот. Широко е приложението на кованото
желязо в предметите за бита – прибори за камина, пиростии, вериги, кантари;
земеделски сечива – мотики, брадви, косери, както и в предметите, които
обслужват нуждите на църквата – кандила, свещници и др.
Дълголетните
традиции на този занаят съхраняват старите практики и способи за украсяване.
Мотивите са стилизирани растителни и животински елементи, вдъхновени от
хармонията между човека и заобикалящия го свят.
Дърворезбарство

Дърворезбата
е художествена обработка на дървесината чрез изрязване (резбоване) на различни
декоративни мотиви и изображения.
В периода на
Българското възраждане се развиват няколко художествени школи, известни с
дърворезбата си: Дебърска художествена школа, Банска художествена школа,
Самоковска художествена школа, Тревненска художествена школа, Калоферска
резбарска школа.
Тъкачество

Тъкачеството
е основен занаят в Сопот. Тъкачеството (занаят за изработване на тъкани,
предназначени за облекло, постелки, завивки и други) е с многовековни корени по
българските земи, отвеждащи ни още в далечното VI – V хилядолетие преди Христа.
Тъкачната сръчност българинът е получил от основните етнически компоненти,
образуващи българската народност – славяни и прабългари, но той също заварил и
древната тъкаческа култура на траките, също влизащи в състава на българския
народ.
В миналото във всяка българска къща е имало тъкачен стан, а занаятът се е
предавал от поколение на поколение- от майка на дъщеря и от баба на внучка.
Момичето израствало около стана, а когато достигнело определена възраст то
започвало изработването на своя чеиз (дрехи, покъщнина, които невестата в
миналото отнасяла в дома на съпруга си). Освен че са придавали уют на дома,
изработените изделия и тъкани са съществен дял от народната жилищна култура,
ценен източник за изучаване не само на материалния, но и на духовния бит на
човека по онова време. Произведенията са се багрили с багрила от животински и
растителен произход, а вълната, конопа, коприната и памука били сред основните
материали, които тъкачките използвали.
Иконопис

Появява
се в средновековното българско изкуство с приемане на християнството през 864
година. За основа се използва пано от керамични плочки, върху които се рисува с
ярки бои. Във времената когато България е част от Османската
империя, иконописта спомага за съхраняване на народностното самосъзнание
на българите.
Пирография

Пирографията е техника, използвана в множество занаяти, и е една от най-популярните форми на детско и любителско творчество. Позната е като „горещо гравиране“. По своята същност това е изкуство, което представлява декориране на органична повърхност, най-често дървена, чрез обгарянето и с гореща игла.