Демонстрация на занаяти

В Етнографски и занаятчийски център „Сопотски еснафъ“ се провеждат демонстрации на различни занаяти при допълнително заплащане и предварителна заявка по телефон или имейл.

Демонстрация на занаяти:

  • за групи до 10 ученика      – 40.00 лв.
  • за групи до 10 възрастни   – 50.00 лв.

Телефони:

  • 0878532082 – Етнографски център
  • 0878672458 – Информатор музей

Миниатюрна гравюра и инкрустации върху дърво и метал

В Етнографски  и занаятчийски център „Сопотски еснафъ“ се показват уникални за България демонстрации на занаяти – миниатюрна гравюра и инкрустации върху дърво и метал под вещото ръководство на майстор Евгени Димов. Комбинирането на тези няколко занаята той прилага предимно в: ·         Производство и художествена украса на различни по вид и приложения ножове, чиито остриета са от висококачествена неръждаема стомана ·         Изработка и украса на дървени ергономични ръкохватки на пистолети и револвери ·         Украса на ловни приклади, включваща както флорални орнаменти, така и ловни сцени ·         Производство и украса на кутии за бижута, настолни дърворезбени икони Дървесината, която майсторът използва е предимно орех, круша, чимшир. Инкрустациите се правят от цветни и драгоценни метали.


 Ковачество

Ковачеството е един от старите занаяти за град Сопот. Широко е приложението на кованото желязо в предметите за бита – прибори за камина, пиростии, вериги, кантари; земеделски сечива – мотики, брадви, косери, както и в предметите, които обслужват нуждите на църквата – кандила, свещници и др. Дълголетните традиции на този занаят съхраняват старите практики и способи за украсяване. Мотивите са стилизирани растителни и животински елементи, вдъхновени от хармонията между човека и заобикалящия го свят.

Дърворезбарство

Дърворезбата е художествена обработка на дървесината чрез изрязване (резбоване) на различни декоративни мотиви и изображения. В периода на Българското възраждане се развиват няколко художествени школи, известни с дърворезбата си: Дебърска художествена школа, Банска художествена школа, Самоковска художествена школа, Тревненска художествена школа, Калоферска резбарска школа. 


Тъкачество

Тъкачеството е основен занаят в Сопот. Тъкачеството (занаят за изработване на тъкани, предназначени за облекло, постелки, завивки и други) е с многовековни корени по българските земи, отвеждащи ни още в далечното VI – V хилядолетие преди Христа.
Тъкачната сръчност българинът е получил от основните етнически компоненти, образуващи българската народност – славяни и прабългари, но той също заварил и древната тъкаческа култура на траките, също влизащи в състава на българския народ.
В миналото във всяка българска къща е имало тъкачен стан, а занаятът се е предавал от поколение на поколение- от майка на дъщеря и от баба на внучка. Момичето израствало около стана, а когато достигнело определена възраст то започвало изработването на своя чеиз (дрехи, покъщнина, които невестата в миналото отнасяла в дома на съпруга си). Освен че са придавали уют на дома, изработените изделия и тъкани са съществен дял от народната жилищна култура, ценен източник за изучаване не само на материалния, но и на духовния бит на човека по онова време. Произведенията са се багрили с багрила от животински и растителен произход, а вълната, конопа, коприната и памука били сред основните материали, които тъкачките използвали.


Иконопис

Появява се в средновековното българско изкуство с приемане на християнството през 864 година. За основа се използва пано от керамични плочки, върху които се рисува с ярки бои. Във времената когато България е част от Османската империя, иконописта спомага за съхраняване на народностното самосъзнание на българите.
Пирография

Пирографията е техника, използвана в множество занаяти, и е една от най-популярните форми на детско и любителско творчество. Позната е като „горещо гравиране“. По своята същност това е изкуство, което представлява декориране на органична повърхност, най-често дървена, чрез обгарянето и с гореща игла.